Не си купувайте нови дрешки

За тия двамцата-ЗАТВОРНИЧЕСКИ ДРЕШКИ! : Много пишман демократи, ограбили бълг.Народ още се лутат и надяват на някакво чудо да стане. Някак си Народът да забрави техният ПЛАДНЕШКИ ПРИВАТИЗАЦИОНЕН ГРАБЕЖ. Такова нещо няма как да бъде забравено.Има проблем, кървяща рана и никой неще да я види. Ето например така наречените десни живеят на луната и хич не им се слиза на земята да погледнат хората в очите и видят какво се мисли за тях. Това обаче не ги интересува, а искат на всяка цена пак да влезят в Парламента. Да ама Народа ги презира и неще. Не само това, но те са орезилени като КРАДЦИ на ПРЕХОДА и въпреки това продължават да се натискат за депутати. Събират максимум 1-2 % а знаят, че са КАУЗА ПЕРДУТА но тяхната дебилщина край няма. И на децата е известно, че по време на \"прехода\" малка група хора построиха СВЕТЛОТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКО БЪДЕЩЕ за себе си, а Народа духна супата. Глад и мизерия за две трети \\\"електорат\\\", име на масите дадено от др.Костов. Не очевидно, а очевадно е, че на предстоящите избори, ако Бойко Борисов, не прибере така наречените десни, те завинаги се прощават с депутатството. Надуха главите на хората в ел.сайтове, печатни медии, радиа, телевизии и т.н. Нека запомнят, техния грабеж и зулуми,ТАКОВА НЕЩО НЕ СЕ ЗАБРАВЯ. \\\"Правителството на корупцията\\\", СДС и правителството на \"височеството\"- НДСВ во главе с юпитата проведоха ПЛАДНЕШКИЯТ ГРАБЕЖ. На практика те станаха богати не чрез предприемачество, а по пътя на краденето, като резултат от присвоените държавните активи. За тази цел си приеха и противоречащи на общественият интерес \"закони\", които обслужваха този грабеж. РМД-тата на др.Божков и СОС холдинга на Антоан Николов бе страхотна машина на явен, демонстративен и ненаказан от ЗАКОНА грабеж. Такъв вид придобита \"частна собственост\", богаташи и олигарси е неприемлива за Народа, който бе целенасочено изключен от процеса по раздържавяването. Приказките на Райчевци и Петър-Емил Митевци, как бил приключил прехода е илюзия. Без нов преглед на присвоеното, нов процес на одържавяване и ново разумно по справедливо преразпределение на държавните активи с участието на широките слоеве на Народа, няма да има покой. Иначе България ще живее в абсурд и няма как да се получи обединение на НАЦИЯТА. Тази рана в този вид ще бъде вечно кървяща, а противоречията в държавата още по задълбочават...... 07

НОВИТЕ ВАРВАРИ : „ Откак хората са напуснали горите и са заживели в общества, свободата е престанала да съществува и възникнало робството, понеже всеки закон, който стеснява и ограничава правата на личността в името интересите на обществото, всъщност е нарушение на свободата. Всякъде и винаги силните и хитрите са властвували над тълпите, които са се покорявали. На този закон, който се основава върху човешката природа, не са били чужди и най добре уредените републики. Която и да е република, основана върху началото на народното самоуправление, върховната власт е в ръцете на хора, които владеят всички богатства и които са направили властта-наследствена. Свобода та е дума, лишена от смисъл, струна, която често се ползува от тиранина, стига той да умее да я кара да трепти. Човек за човека е вълк, хората винаги ще се делят на вълци и агнета, на ястреби и гълъби, на разкъсвачи и разкъсвани. Заграбването на властта е крайна цел, която променя съдбата на двете страни, като прави потисниците-потиснати, разкъвачите –разкъсвани”... "През цялата нощ Светослав Илиев не мигна. Казаното от Цезар 72г., преди раждането на Иисус не му даваше покой. В мислите му бе настъпил хаос.Вън от всякакво съмнение е, че нищо в тая държава не бе истинско. Деветнадесет години политиците идваха на власт, за да грабят и осигурят себе си. Плътно зад тях се нареждаше прокуратурата, съда, следствието, полицията, а до тях престъпниците, обвързани с първите и по нататък - чиновници, доктори, учители дори - до последният продавач на пазара, който на свой ред също лъжеше - с мерки, с теглилки, в грамаж - ужас. Времето на така наречените „демократични промени” позволи на някои личности да изплуват на повърхността на политическите събития само и единствено с цената на тоталното отрицание към всичко постигнато от България в близкото минало.Издигаха се лозунги за „разграждане”, но не и за изграждане на нещо ново.Предателството на националните интереси и ограбването или продажбата на сътвореното от българския народ на безценица, стана кръвно дело на пръкналите се от небитието „демократи”- новите варвари. Ужас и срам обзе българският народ от поведението им, които освен личното облагодетелстване нямаха други цели. Бесовете на алчността бяха обзели огромна част от тоя народ и го връщаха към извечното лоно на природата, към зверското у човека, което на свой ред означаваше - към прастария закон на Платон, към правото на по силния признато и от великият Цезар.Останалото бе камуфлаж, логорея, думи, репортажи имащи за цел да създадат привидната илюзия, че е налице някаква държава, вяра, надежда, че има спасение някъде си в пространството, ловко експлоатирано от всякакви навъдили се в годините на „прехода” всякакъв вид религиозни мошеници. Имитация на държава и на държавност, поредният мит за тоя народ, за прикритие на собствените му бесове, които парите бяха раздухали и в момента те заразяваха живо и мъртво. Българският народ стремглаво летеше към дъното. Едни на дъното на мизерията и кофите за боклук, други към дъното на цинизма, на далаверите и лъжата, трети към дъното на клеветата, интригата и инсинуациите, четвърти...Четвъртите открито към дъното на престъпността. Обирите на квартири отдавна бяха станали нещо обикновенно, кражбите на коли - също. Не минаваше ден без кърваво убийство, изнасилване, кървав побой, тотален терор, които някои все още имаха наглостта да наричат “свобода” и “демокрация”. Напразно такива като Светослав Илиев се опитваха да надигнат глас, да кажат тещо за моралните истини, за ценности и прочие “идиотщини”. Нямаше кой да чуе. Адът бе настъпил. Всички го виждаха, чуваха, усещаха с кожата си, но се правеха, че не се отнася за тях. Накъде отиваше тоя народ - питаше се Светослав Илиев- и докъде щеше да стигне ? Най точно - до дъното на мерзостта, а оттам нататък? Оттам избуяваше все по - мощно едно ново варварство. Подлостта, мерзостта и грабежът не можеха да родят нищо друго, невъзможно бе да го родят. В основата на това варварство бе новият цинизъм и нихилизъм, опакован в тяхната нова музика - чалгата, помитаща всичко по пътя си. На мътния страшен български небосклон бе изгряла нова “звезда” - един гологлав шоумен, когото бяха нарекли “велико явление”. Елитът щеше да се роди от новото варварство. Тъкмо днешните нови варвари щяха един ден да изперат и преперат крадените от тях пари, да ги узаконят и да отрекат варварството, полагайки основите на “истинската цивилизация”. Това бе, изглежда, основен закон в развитието на обществата - продължаваше да се мята в мислите на Светослав Илиев...Новите варвари са били винаги неизбежни и винаги едни и същи, в това вече той не се съмняваше. Ала историята се е повтаряла винаги като пародия. Днешните нови варвари бяха пародия на някогашните варвари. Днешният нов варварин ползва автомобил и компютър, телевизор и радио, самолети и атомни бомби. Но нека никой да не се лъже, че като пародия на старото варварство, новият варварин би трябвало да изглежда жалък. Новият варварин е по страшен. Къде и кога е казано, че пародията не убива? Напротив, тъкмо тая пародия е по - зловеща от всичко останало. Тя може да те излъже. Няма нищо по кошмарно от пародия на варварин. Някога варваринът бе ясен - страшен, зъл, агресивен. Днес варваринът е приятен на вид, днес той ти се явява под формата на шоу - добър ден, драги зрители, ето, аз съм отново при вас, но преди това какво - РЕК- ЛА- МА... Това е ключът към новият варварин - рекламата, зад която се крият много пари. Рекламата е новото свръхоръжие на новите варвари. Спрете им рекламата дори за миг и ще видите какво ще стане? Ще ви разкъсат, ще ви разчленят, ще ви пуснат в казан, а сетне залеят с киселина, за да не остане и помен от вас. Варварството съществува в латентно състояние в която и да е цивилизация и обратно. Няма на света варварство и варвари, които да не мечтаят някой ден за една “нова цивилизация”. Но нашите родни български варвари, подражатели на всичко западно, копирачи на най лошото от Запада, на неговите сурогати - те какво представляват всъщност? Представляваха онова, което ставаше в момента около Светослав Илиев ... Трябваше да ги назове и посочи с пръст, трябваше да им каже в очите онова, което мислеше за тях, да каже истината - жив или мъртъв. Друг изход нямаше. И Светослав Илиев го направи с пълното съзнание, че е напълно безмислено, направи го без да помни, с най страшното неистово вдъхновение, на което бе способен"...